За удобство на туристите е изградена еко-пътека, по която човек може с часове да се любува на изящната картина, вдъхновен от кристалната вода на водопадите и свежо-зелената растителност на околността.

Първото впечатление, с което може да остане всеки посетител е, че това място е като от филм за някакъв екзотичен остров. Стичащата се вода по скалите сякаш носи някакво приключение, а поточетата, образувани от бистрата вода на реката, вдъхват спокойствие и уют.

Главният водопад се спуска от височина 20 м.Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала.

В района са изградени много екопътеки, които Ви водят до местните забележителности. Наблизо се намира и Деветашката пещера. До нея може да стигнете след моста на река Осъм по пътя за село Деветаки. Тръгвате по десния бряг по течението на реката. Пътеката е с туристическа маркировка, но на места липсва. Пещерата е с най-голямото преддверие в Европа. Тя е най-голямата от 60-те пещери в района на Деветашкото плато.

Крушунските водопади крият килии на исихасти

Крушунските водопади са сред най-обичаните от туристите места в България. Освен огромната красота на природата обаче това кътче мами хората и с мистериите и тайните, които е скрило през вековете. Според една от легендите, предавани от местните, в местността е погребан един от българските царе.

Става въпрос за Иван Александър, който е бил и най-богатият болярин в цяла Ловешка област преди да се възкачи на трона. Още преди да стане цар, Иван Александър заповядал край Крушуна да се построи манастир. След като бил провъзгласен за владетел, той пожелал след смъртта си да бъде погребан именно в обителта. Волята му била изпълнена, но и до ден днешен местонахождението на това място се оказва пълна мистерия за историците и археолозите.

Които безуспешно се опитват да открият манастира и гроба на царя. За сметка на това при проучвания на Крушунските водопади са били открити килии на монаси, изповядващи исихазма. До тях се стига по екопътеката, че преминава през 15-те мостчета. В почти недостъпните отвесни скали, намиращи се край водопадите, са издълбани няколко на бой монашески ниши и килии. Които, според специалистите, са поставили началото на Крушунския средновековен манастир.

Изследователите изтъкват, че исихастите не случайно са избрали мястото за килиите си. Тази религия изисква от последователите си пълно отдаване на мълчание и вътрешни молитви. Тъй като това е единствения начин за постигане на съвършенството. Заради усамотеността на Крушуна, тези монаси-философи са предпочели да се установят там, показват проучванията на учените.

Източник: http://www.chudesa.net/

Изключително предизвикателство за любителите на фотографията. Влагата в пещерата се изпарява в осветеното пространство и тази игра на светлина и пара ви дава възможност да развихрите въображението си. Ако искате да влезете по-навътре, ви трябва фенер. Гумените ботуши също са добра идея.

Няма нищо по-ободряващо от това да срещнеш управник, който разбива на пух и прах вкоренения у нас стереотип за угоения и алчен човек с власт. Както и да видиш една малка селска община да се възстановява качествено и засега устойчиво под грижите на кмет, който работи здраво и със съвест вече 15 години. Това не е цитат от нечия предизборна платформа или преувеличение. Това е история, която доказва, че с правилната нагласа и точните хора властта може да работи така, че да има резултати. Човекът от тази история се нарича Красимир Джонев и управлява малката ловешка община Летница. Ако името й не ви говори нищо – там са красивите Крушунски водопади и фабриката на Walltopia – световният лидер в производството на катерачески стени. Допреди 20 години там са се произвеждали и сгъваемите велосипеди „Балканче“.

Общината включва град Летница и селата Крушуна, Горско Сливово и Кърпачево. Всяко от тях може да се похвали (освен с красива природа) с добре асфалтирани и почистени пътища, работещо улично осветление, обновена водопроводна мрежа, ремонтирани училища и детски градини, добре развита мрежа от социални услуги за възрастни и хора с увреждания. Общината няма нито една стотинка задължения, дори приключва годините с излишък. Тя е на едно от първите места по усвоени европейски фондове на глава от населението и няма нито едно регистрирано нарушение или финансова корекция по европроекти. Благодарение на усилията на кмета и на неправителствената организация Сдружение „Деветашко плато“ селата от община Летница се появиха на туристическата карта на България и само за две години регистрират 26 къщи за гости. Преди това няма нито една. Туризмът е една от малкото алтернативи за местното население, което отдавна и за съжаление не разглежда земеделието като атрактивен приходоизточник.

По делата им ще ги познаете

Красимир Джонев, на 48 години, заема кметския пост в Летница от 1999 г. По образование е ветеринарен лекар. През есента на 2011 г. печели четвърти мандат като независим кандидат, подкрепен от управляващата тогава партия ГЕРБ, както и от БСП, ДПС и десни земеделци. Преди това се явява на изборите като кандидат на БСП. Партийната принадлежност или липсата на такава обаче нямат никакво значение в случая – както в много малки населени места, където хората се познават. Значение има свършената работа. През последните години в ремонт на улици в общината са инвестирани над 6 млн. лева по най-различни програми – за селските райони, САПАРД, държавния и общинския бюджет. За ремонт на водопроводната мрежа са инвестирани още 6 млн. лева. За ремонт на училища, детски градини, социални домове са вложени още 1.1 млн. лева.

„По програмата за развитие на селските райони финализирахме водопровода на две от селата в общината – на Крушуна и Горско Сливово. Ефектът е невероятен. В Горско Сливово месечната консумация на вода падна от 12 800 кубика месечно на около 2500 кубика. Виждате какъв поразителен ефект може да има един такъв проект и в крайна сметка това е смисълът – подобряване на качеството на живот на хората“, казва кметът Красимир Джонев пред „Капитал“.

За добре поддържаните пътища в общината той разказва, че се е вдъхновил от швейцарския опит. „Всички пътища са почистени и са като нови, широки са колкото швейцарските, добре маркирани и добре обозначени. По отношение на косенето, ако сте били там, ви е правило впечатление, че всичко е изкосено. Това се опитваме да направим и тук. Приятно е за окото и изисква нулева инвестиция. Казал съм на общинарите и косим не само общинските пътища, но и републиканските на наша територия. Една туба нафта струва да го направим, нищо не е. Даже си мисля, че е по-добре областните пътни управления да делегират тези дейности на общините“, казва кметът.

Джонев е председател на комисията за малките общини в Националното сдружение на общините в България. Зам.-председателят на НСРОБ Емил Савов коментира пред „Капитал“, че познава кмета на Летница от много години, още преди да влезе в сдружението. „През 2004-2005 г., преди да влезе в сила Законът за общинския дълг, работихме заедно по механизмите за кредитиране на общини и той беше изключително полезен по отношение на малките общини. Да е жив и здрав и да е кмет поне още четири мандата. Доколкото знам, се справя много добре с европейските проекти и оправи инфраструктурата в цялата община. Благодарение на него Летница и уникалните Крушунски водопади се появиха на туристическата карта на страната“, казва Савов.

Залудо работи… или не

Усвояването на пари по европейски проекти обаче не е самоцел в Летница, а част от визията за повишаване на стандарта на живот и насърчаване на инвестициите само в дейности, които правят смисъл. Доказателство за това е решението на кмета да не работи със задръстената от проблеми програма „Околна среда“. „Имах проект за пречиствателна станция за отпадни води за 10 млн. лева. Депозирах го веднага след като отвориха мярката за малки общини, след което стана ясно, че приоритет са общините с над 10 хил. жители. Аз го изтеглих, въпреки че от министерството ме уверяваха, че ще дойде ред и на нас. Реших, че не искам, защото към момента околните на мен общини имаха много горчив опит. Първо, няма нито една, на която да не е наложена глоба от 25%. Второ, социалното бреме, което хвърля такъв проект, е много сериозно от гледна точка на това, че цената на водата за всички се оскъпява, но ударът е предимно върху най-бедните, върху тези с най-малки пенсии. В провинцията, каквато сме ние, живеят хора с изключително ниски пенсии и поради тези две причини оттеглих проекта и реших, че ще го отложим за по-нататък, за следващия планов период“, мотивира решението си Джонев.

Казват, че степента на цивилизованост на едно общество се мери по отношението към неговите най-слаби членове. И не случайно Летница е най-горда не с някой инфраструктурен или туристически проект, а с два проекта за социална грижа, финансирани по програма „Развитие на човешките ресурси“. „Единият проект е дневен център за лица с увреждания в Летница за 20 души, другият проект е звено за услуги в дома, който обхваща 65 души. Вторият проект надгради този за домашен социален патронаж – за самотните хора, които не могат да пазаруват, не могат да си сготвят, са обслужвани по домовете. Целта е всеки, който прецени, че има някаква нужда от помощ в дома, да я получи. Например да се изчисти, да се запали печката, да ви се нацепят дървата, да ви се сготви в дома срещу символична сума“, разказва кметът. Проектът за център за лица с увреждания в Летница е изпълнен толкова качествено, че социалното министерство решава да го подкрепи като делегирана държавна дейност с осем щатни бройки и да го направи постоянно работеща услуга. В общината има и център за настаняване от семеен тип, който е алтернатива на домовете за стари хора. „Има 15 стаи – по един човек в стая. В същата сграда направихме още един център за рехабилитация. Осигурихме масажист, физиотерапия, сега осигуряваме масажна вана с минерална вода. Всички от общината могат да го ползват“, казва още Джонев.

Локацията на басейна не е избрана случайно. Над водното съоръжение съществува минерален извор с дебит 8л./сек, който е бил използван за лечебни цели в края на 80-те години от миналия век.